През месец юни 2020 година, беше подписано Рамково споразумение на европейските социални партньори за дигитализацията (European Social Partners Framework Agreement on Digitalisation).

Рамковото споразумение е автономна инициатива и е резултат от преговорите между европейските социални партньори, като част от тяхната шеста многогодишна работна програма за 2019 – 2021. В контекста на член 155 от Договора за функционирането на Европейския съюз, това автономно Европейско рамково споразумение ангажира членовете на BusinessEurope, SME united, CEEP (днес вече SGI Europe) и ETUC (заедно с комитета за връзка EUROCADRES/CEC) да представят и да прилагат инструменти и мерки, където са необходими на национално и секторно ниво и/или на ниво предприятие, в съответствие с процедурите и практиките, специфични за мениджърите и работниците в страните членки и в страните от Европейското икономическо пространство.

Страните, подписали споразумението също така канят своите организации – членки от държавите, кандидатстващи за членство в ЕС, да приложат това споразумение. Периодът на прилагането му ще продължи три години след датата на подписването на споразумението.

Член 155 (предишен член 139 от ДЕО)

  1. Диалогът между социалните партньори на равнището на Съюза може да доведе, ако те пожелаят, до договорни отношения, включително и до споразумения.
  2. Споразуменията, сключени на равнището на Съюза, се изпълняват било в съответствие с процедурите и практиките, специфични за социалните партньори и за държавите-членки, било при въпроси, обхванати от член 153 – по съвместно искане на подписалите ги страни, с решение на Съвета, по предложение на Комисията. Информира се Европейският парламент.

Съветът действа с единодушие, когато договорът съдържа една или повече разпоредби, отнасящи се до областите, за които се изисква единодушие съгласно член 153, параграф 2. https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/HTML/?uri=CELEX:12016E155&from=EN

Член 153 (предишен член 137 от ДЕО)

  1. С оглед постигането на целите на член 151, Съюзът подкрепя и допълва дейностите на държавите-членки в следните области:

а) подобряване в частност на работната среда с цел закрилата на здравето и безопасността на работниците;

б) условия на труд;

в) социална сигурност и социална закрила на работниците;

г) закрила на работниците при прекратяване на трудовия договор;

д) информиране и консултиране на работниците;

е) представителство и колективна защита на интересите на работниците и работодателите, включително съвместно вземане на решения при спазване на параграф 5;

ж) условия за заетост на граждани на трети страни, законно пребиваващи на територията на Съюза;

з) интегриране на лицата, изключени от пазара на труда, без да се засяга член 166;

и) равенство между мъже и жени по отношение на възможностите на пазара на труда и третирането при работа;

й) борба срещу социалното изключване;

к) модернизация на системите за социална закрила, без да се засяга буква в).

  1. За целта Европейският парламент и Съветът:

а) могат да предприемат мерки, насочени към насърчаване на сътрудничеството между държавите-членки чрез инициативи, имащи за цел да подобрят познанието, да развият обмена на информация и на най-добри практики, да поощряват новаторски подходи и да оценяват опита, без хармонизиране на законовите и подзаконовите разпоредби на държавите-членки;

б) могат да приемат в областите, изброени в параграф 1, букви а) – и), посредством директиви, минимални изисквания, които следва да бъдат приложени постепенно, като се имат предвид условията и техническите правила във всяка държава-членка. Тези директиви избягват налагането на административни, финансови и правни ограничения по начин, който би попречил на създаването и развитието на малки и средни предприятия.

Европейският парламент и Съветът действат в съответствие с обикновената законодателна процедура след консултация с Икономическия и социален комитет и Комитета на регионите.

В областите, посочени в параграф 1, букви в), г), е) и ж), Съветът действа в съответствие със специална законодателна процедура, с единодушие, след консултация с Европейския парламент и посочените комитети.

Съветът с единодушие, по предложение на Комисията, след като се консултира с Европейския парламент, може да вземе решение, обикновената законодателна процедура да бъде приложена към параграф 1, букви г), е) и ж).

  1. Държава-членка може да възложи на социалните партньори по тяхно съвместно искане прилагането на директивите, приети в съответствие с параграф 2 или, при необходимост, изпълнението на решение на Съвета, прието съгласно член 155.

В този случай тя е длъжна да осигури не по-късно от датата, до която директивата или решението трябва да бъдат транспонирани или изпълнени, социалните партньори да са въвели необходимите мерки по споразумението, като от заинтересованата държава-членка се изисква да предприеме необходимите мерки, които да й позволят по всяко време да бъде в състояние да гарантира резултатите, изисквани от тази директива или това решение.

  1. Разпоредбите, приети в съответствие с настоящия член:

– не засягат правото на държавите-членки да определят основните принципи на техните системи за социална сигурност и не могат да оказват съществено влияние върху финансовото равновесие на тези системи;

– не са пречка за държавите-членки, които желаят да запазят или въведат по-строги предпазни мерки, съвместими с Договорите.

  1. Разпоредбите на настоящия член не се прилагат спрямо заплащането, правото на сдружаване или правото да се налага локаут.

https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/HTML/?uri=CELEX:12016E153&from=BG

По-долу поместваме въведението към Рамковото споразумение, както и пълният му текст на английски и български език.

Въведение

Дигиталната трансформация на икономиката е многостранна тема с големи последици за пазарите на труда, света на труда и обществото като цяло. Той се разглежда по различни начини от държавите-членки на ЕС, поради различните социални и икономически ситуации, системи за пазар на труда, индустриални отношения и съществуващи инициативи, практики и колективни споразумения.

Дигиталната трансформация носи ясни ползи както за работодатели, служители, така и за търсещите работа по отношение на новите възможности за заетост, повишена производителност, подобряване на условията на труд, нови начини за организиране на работа и подобрено качество на услугите и продуктите. С правилни стратегии това може да доведе до растеж на заетостта и запазване на работните места.

Преходът носи предизвикателства и рискове за работниците и предприятията, тъй като някои задачи ще изчезнат, а много други ще се променят. Това изисква подготовка в посока на задаващата се промяната, а с това и преобразуване на уменията, необходими на работниците и предприятията за успех в дигиталната ера. Други включват реорганизация на труда и условия на труд, баланс между професионалния живот и достъпността до технологиите, включително изграждането на инфраструктурата в икономиката и регионите. Необходими са специфични подходи за МСП, за да могат да възприемат дигитализацията по начин, който е съобразен с техните специфични характеристики.

Тъй като печалбите не са автоматични, трябва да адаптираме своите пазари на труда, образованието, обучението и системите за социална защита, за да сме сигурни, че преходът е взаимно полезен за работодатели и служители. Правителствата на ЕС и националните правителства играят важна роля, като гарантират, че рамковите условия позволяват и подкрепят двете страни, така че те да се възползват от възможностите и да имат пространство за намиране на подходящи решения за справяне с предизвикателствата. Трябва да се вземе предвид, че те познават най-добре ситуацията на работното място и необходимите мерки, от които да могат да се възползват взаимно.

Важно е също да се вземат предвид влиянието на климата и околната среда.

Освен това е необходим споделен ангажимент от страна на работодателите, работниците и техните представители, за да се възползват максимално от възможностите и да се справят с предизвикателствата в партньорски подход, като същевременно се зачитат различните роли на участващите.

Това рамково споразумение е споделеният ангажимент на европейските междусекторни социални партньори, които целят да оптимизират ползите и да се справят с предизвикателствата на дигитализацията в света на труда.