На снимката (от ляво на дясно): майор д-р Красимир Моллов (Национален военен университет „Васил Левски“; Н.Пр. д-р Петър Атанасов (Държавна агенция за бежанците); г-жа Олга Манолова (Председателка на Настоятелството на ВУСИ); Н.Пр. Посланик д-р Хюсеин Хюсеинов; доц. д-р Теодор Дечев (Ръководител на ЛПЧКР при ВУСИ).

На 12 май 2025 година се състоя Кръгла маса на тема: хуманитарни заплахи и предизвикателства в освободените райони на Азербайджан. Състоя се дискусия по проблемите на хуманитарното разминиране в Карабахския регион на Република Азербайджан, възстановяването на региона и завръщането на бежанците и вътрешно разселените лица.
Впечатляващо беше участието на специалисти от общността на специалистите по военно и хуманитарно разминиране. Освен майор д-р Красимир Моллов от Националния военен университет „Васил Левски“, участваха специалистите по инженерни боеприпаси и разминиране, работещи в частния сектор: инж. Найден Илиев и инж. Иван Табов, както и специалистите по инженерни боеприпаси от Института по металознание при БАН – инж. Иван Стоянов и инж. Михаил Христов.
Участваха също така представители на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) в лицето на изпълнителния й директор – г-н Добрин Иванов, на Агенцията за бежанците в лицето на Н.Пр. Посланик Петър Атанасов, на КРДОПБГДСРСБНА (Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия) в лицето на члена на Комисията – г-н Борис Михайлов; на Университета за национално и световно стопанство (УНСС) в лицето на Доц. Паскал Желев и доц. Георги Цолов, на Българската стопанска камара в лицето на г-жа Жасмина Саръиванова – главен експерт „социален диалог“ в БСК; и на други работодателски и бизнес организации, както и на отделни компании, проявяващи интерес към събитието.
Встъпително слово произнесе Н.Пр. Посланик д-р Хюсеин Хюсеинов  извънреден и пълномощен посланик на Република Азербайджан в България. Той направи бърз преглед на обстоятелствата при които възниква проблемът с минирането на големи площи в Азербайджан с противопехотни и противотанкови мини. Това става по време и най-вече след Първата Карабахска война (1988 -1994 г.), по време на която Армения окупира около 20 процента от територията на Азербайджан. Освен някогашната съветска Нагорно-Карабахска автономна област (НКАО), арменските сили окупират и седем азербайджански административни района, граничещи с бившата НКАО. Населението на тези райони, което е предимно азербайджанско и в някаква степен и кюрдско (примерно в Келбаджарския район) е прогонено и то формира един контингент от вътрешно разселени лица, оценката на която варира между 600 000 и един милион души.
Изпълнителният директор на АИКБ – г-н Добрин Иванов, подчерта създадените връзки и сътрудничество между Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) и различни азербайджански институции и стопански субекти. Той отбеляза, че първите срещи между АИКБ и азербайджанските власти на институционално ниво са проведени още при предишния мандат на азербайджанския посланик – с Н.Пр. д-р Наргиз Гурбанова.
Г-н Добрин Иванов също акцентира върху възможностите за използване на Азербайджан като платформа за разширяване на производствените дейности на български компании, желаещи да изнасят продукция за регионите на Южен Кавказ и на Средна Азия. Той декларира готовността на АИКБ като представителна на национално ниво работодателска организация да бъде активен фактор в развитието на бизнес сътрудничеството между Азербайджан и България.
Доц. д-р Теодор Дечев (ръководител на Лабораторията по проблемите на Черноморския и Каспийския регион при ВУСИ – ЛПЧКР при ВУСИ) се спря на възможностите за бизнеса и предприемачите, които поражда необходимостта от възстановяване на освободените райони на Азербайджан, в това число и на Карабахския регион. Той посочи, че редица градове и населени места там са „картогрфски понятия“ – има ги на картата, но трудно се откриват на място. Доц. д-р Теодор Дечев е посетил областния център – град Агдам, скоро след освобождаването му и той изрази мнение, че в освободените райони ще има необходимост от много големи строителни работи на широк фронт.
В своето приветствие към участниците в Кръглата маса, г-жа Олга Манолова – председател на настоятелството на ВУСИ се спря най-вече на постиженията на Висшето училище по сигурност и икономика (ВУСИ) в областта на изследванията на Черноморския и особено на Каспийския регион в контекста на икономиката, геополитика и сигурността.
Тя отбеляза, че Висшето училище по сигурност и икономика (ВУСИ) работи в областта на проблемите на региона на Южен Кавказ и на Каспийския регион като цяло още от 2017 година. Тогава за първи път бяха публикувани някои наши анализи, направени в контекста на пускането в експлоатация на Транс-анадолския газопровод – събитие, което показа че енергийната експортна стратегия на Азербайджан е правилна и изпълнима.
Инж. Божидар Петков – председател на УС на Българската асоциация на малинопроизводителите и ягодоплодните направи интересно предложение, свързано с възможността за създаване на поминък на завръщащите се в освободените територии. Той предлага отглеждането на селектирани сортове малини, които дават плод още първата година след засаждането им и се отличават с голям размер на плода, което предполага и по-голяма добавена стойност при продажбата на продукцията. Той изтъкна, че за разлика от много други земеделски култури, отглеждането на малини може да започне и с площи от по няколко хектара и да носи доход практически веднага. Инж. Божидар Петков обеща всякаква консултантска и техническа помощ от свое име и от името на асоциация на малинопроизводителите.
В края на Кръглата маса, следвайки логическата последователност „разминиране – възстановяване – връщане на вътрешно разселените лица и бежанците“, думата взе Н.Пр. Посланик Петър Атанасов, който представляваше Агенцията за бежанците. Той обърна внимание на някои терминологически тънкости при разглеждането на въпроса за вътрешно разселените лица от една страна и за бежанците – от друга. Той отбеляза, че що се отнася до прогоненото от родните си места в освободените днес азербайджански територии, то става дума най-вече за вътрешно разселени лица.
Разговорите между участниците в Кръглата маса продължиха и след официалното приключване на дискусията. Пълният видеозапис на Кръглата маса на тема: „Хуманитарни заплахи и предизвикателства в освободените региони на Азербайджан“, състояла се на 12 май 2025 година, може да бъде видян във видеоархива на БТА.