Българската икономика е една от най-ресурсоемките в ЕС, изоставайки от държавите членки по прилагането на принципа на кръгова икономика и внедряване на екоиновационни дейности. Трябва да се отчита и стандарта на покупателна способност при обема на БВП, според който „българската икономика изразходва средно 1.5 пъти повече енергийни ресурси за производство на единица БВП от средния енергиен разход в ЕС, сочат данните на бизнеса. Това е достатъчно убедителен аргумент за необходимостта от решително повишаване на енергийната ефективност.
В промишлеността има застой в нормата на енергийна ефективност, като причините за това са липсата на значими промени в индустриалната структура, също така секторът изостава с използваните технологии и въвеждане на нови производствени процеси.
Зелени технологии вместо енергийна ефективност
Българският бизнес има ясно изразена нужда от позеленяване. Заедно с необходимостта от бързо възстановяване от COVID-19 това предизвикателство става все по-голямо. Един от бързите инструменти би могъл да бъде Плана за възстановяване и устойчивост след COVID-19. Бизнесът подкрепя необходимостта от насърчаване на кръговата и нисковъглеродната икономика. Според Плана за възстановяване и устойчивост обаче има само две конкретни мерки за предприятията в България. Първата е за енергийна ефективност, за които от общо 3 млрд. лева се отделят 282.2 млн. лева, което е изключително недостатъчно.
Така необходимостта от бързи инвестиции в зелени технологии за възстановяване няма да бъде реализиран напълно. Бизнесът не е съгласен с насочването на подобен огромен ресурс в енергийна ефективност и предлага 2,5 млрд. лв. да бъдат пренасочени за насърчаването на зелени технологии. Оставащият 1 млрд. да се разпредели на три части поравно: 1/3 за енергийна ефективност в жилищния фонд, 1/3 за енергийно обновяване на промишлени сгради и 1/3 за енергийно обновяване на държавни и общински сгради и за енергийна ефективност на системи за изкуствено външно осветление, препоръчват в свое становище от Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ).
Според анализатори, бизнесът не се нуждае от голямо подпомагане, за да има бърз ефект върху икономиката. Въпросът е, че трябва стимулите да са предложени по подходящия начин. От АИКБ предлагат подобни проекти да се изплащат от реализираните икономии, те следва да бъдат приоритетно финансирани посредством предоставянето на нисколихвени, дългосрочни кредити, които да бъдат връщани от постигнатите икономии при енергопотребление. В крайни случаи, ако се предвижда грантово финансиране, интензитетът на подкрепа да не надвишава 25-50%. А предвид на икономическата рентабилност на подобни проекти и тяхното откупуване в бъдеще, насоченият към тях ресурс да бъде ограничен.
Липсват мерки за подкрепа за въвеждане на електрически превозни средства, производството на електродвигатели, акумулатори, батерии. Липсват и мерки за насърчаване на разработки за съхраняване на енергия, насърчаване на електрическата мобилност и развитие на технологии, основани на водород. Необходими се сериозни инвестиции в технологично преструктуриране и модернизация на компаниите, за да бъдат те ефективни участници в кръговата икономика и да постигнат целите за климатична неутралност. Бизнесът настоява за блоково изключение по схеми за подкрепа на технологично обновяване на големите предприятия.
Съфинансирането е една голяма идея на Плана за възстановяване. Целта е за всяко евро по плана да се привлекат три пъти повече средства по грантово финансиране и от частен капитал. Вместо това, правителството обърна еврото в лева, за да изглежда по-внушителен финансовия ресурс и никъде не споменава, че това е важна част от изпълнението му.
Бизнесът може сам да бъде регулатор на зелената промяна
Създаването на национален фонд за декарбонизация цели подпомагане на инвестициите в нисковъглеродно развитие чрез устойчиво и целенасочено финансиране на бизнеса. Структурирането на фонда ще бъде подпомогнато от текущо изпълняван проект за техническа помощ от Службата за подкрепа на структурни реформи в Европейската комисия, с очаквано приключване в края на 2021 г., пише в Плана на правителството. Фондът ще се използва за предлагане на безвъзмездна финансова и техническа помощ, съчетана с финансови инструменти, включващи кредитни линии и гаранции. Участието на местните банки в тази финансова схема ще е ключов елемент за успеха на Фонда.
Според бизнеса, обаче, ефективността на различни фондове, които да администрират достъпа до европейски средства е под въпрос. Освен високите административни разходи по създаването и функционирането на подобни фондове, проблем е прозрачността, ясното проследяване на ефекта от мерките за подкрепа. Затова по-добрият вариант е преимуществено да се програмират директни разплащания, а за предвидените индиректни плащания да не бъдат създавани нови фондове, а да се ползва капацитетът на вече съществуващите фондове, органи за управление и структури. За някои анализатори Фондът на фондовете би могъл да играе тази роля.
Това е поредната държавна структура, която ще насочва и харчи ресурс, предназначен само за бизнеса. От инициативата Зелени закони твърдят, че само 1/5 от средствата по Плана отиват за бизнеса и за гражданите. Структурирането на фонда за декарбонизация ще отнеме ненужно време за възстановяване, което ще има реален ефект едва в началото на 2022 година.
В началото на 2021 г., след като вече е ясно какви точно са целите на ЕС за намаляване на емисиите до 2030 година с 55%, вече ще е ясно и всяка страна с какви средства ще разполага. За България се предвижда това да са около 1,2 млрд. лева. На крачка сме да решаваме дигитални предизвикателства с аналогови решения като изграждаме или подобряваме сграден фонд, инфраструктура, вместо да внедряваме системи от интелигентни мрежи и връзки, и продукти с добавена стойност.
Дългият път от плановете до идеите всъщност е една крачка
Според плановете на правителството, проектите от Плана ще се допълват с програма „Конкурентоспособност“, която ще подкрепя въвеждането на нисковъглеродни, ресурсно и енергоефективни технологии в предприятията. Пожелателни изглеждат за бизнеса и плановете за подмяна на индивидуални отоплителни устройства на твърдо гориво с екологосъобразни и енергийно ефективни уреди/системи с фокус общините с нарушено качество на атмосферния въздух. Ще се насърчава електромобилността и използването на екологосъобразни МПС както и ще се изграждат зарядни станции за електромобили. Тези мерки имат директен принос както за повишаване на енергийната ефективност на домакинствата, така и за намаляване на емисиите парникови газове.
Има две добри новини. Първата е, че регистрираме удвояване на дела на енергията от възобновяеми източници в брутното крайно потребление на енергия, достигащ 20.5% през 2018 г. Втората е, че намаляваме вредните емисиите на човек от населението от 9.1 тона СО2-екв. през 2007 г. до 8.3 тона СО2-екв. през 2018 г. Въпреки това България остава най-въглеродно интензивната държава-членка на ЕС. Интензитетът на емисиите на парникови газове в българската икономика е повече от 4 пъти по-висок от средното за ЕС ниво, при скромна тенденция на скъсяване на изоставането през последните години.
Световни бизнес лидери в областта на климата
Инвестициите на бизнеса са свързани с тестове и пилотни проекти в малки общности и населени места, за да се достигне до високи резултати и разпространение в цели сектори, градове и бизнеси на глобално ниво. Световната индустрия вече е започнала своята трансформация, която ще даде добър пример и за бизнеса у нас.
Цели квартали обменят зелена енергия по инициативата SmartQuart
E.ON си постави ясна цел да направи своите собствени операции неутрални до 2040 г., а за продуктите и услугите, които предоставя до 2050 г. Компанията недвусмислено подкрепя целта за неутралност на климата до 2050 г. Според компанията, зелената икономика ще доведе до по-бързо възстановяване и призовава за повишаване на амбицията за ограничаване емисиите с 55% до 2030 г. Една от инициативите е SmartQuart, която задвижва прехода от изкопаеми горива към зелена енергия в различни градове, чрез интелигентно свързване на енергийните системи в няколко квартала. Това дава възможност различно структурираните общности взаимно да се допълват и икономически в рамките на системна мрежа и обменят енергия. SmartQuart е консорциум от десет партньори, водени от E.ON, които разработват нови продукти и решения за планирането, изграждането и експлоатацията на енергийно оптимизирани квартали. Гражданите участват активно в изпълнението от самото начало. Програмата тества бъдещи доказателства за енергийни технологии при реални условия и в промишлен мащаб за постигане на 100% възобновяеми източници. Инвестицията е за повече от 60 милиона евро.
Въглеродният неутралитет може да е патент не само на енергийния сектор
Siemens е една от първите световни индустриални компании, които се ангажират с въглероден неутралитет до 2030 г. Още през септември 2015 г. Siemens обяви намерението си да намали въглеродния си отпечатък. Всички производствени мощности на Siemens и сгради на компанията по целия свят трябва да постигнат нетен отпечатък с нулев въглерод до 2030 г. Компанията инвестира в енергийна ефективност и ограничава средните емисии от своя автомобилен парк, закупува електричество от ВЕИ. Например във фабриката в Мохелнице, Чехия, се прилага цялостен набор от мерки за ефективност с подкрепата на субсидии от ЕС, с което спестява приблизително 2000 тона CO2 емисии годишно. Siemens, Великобритания организира фонд oт £ 240k, чрез който таксува британския бизнес с £ 13 за тон въглеродни емисии от газ и електричество.
70% от производството на алуминий да бъде от ВЕИ
Компанията Hydro има амбицията да намали парниковите емисии с 30% в сравнение с 2020 г. чрез по-екологично снабдяване и по-екологично производство. Компанията изгражда пилотен завод в Karmøy, Норвегия за ефективно топене на алуминий. През последните години компанията увеличава дела на вятърната енергия в производството. Днес 70% от производството на металa е от възобновяема енергия. Hydro REDUXA е нисковъглероден алуминий с отпечатък от 4,0 кг CO2 на кг алуминий. Това е по-малко от една четвърт от глобалната средна стойност. Hydro CIRCAL е произведен от рециклиран алуминий с минимум 75% рециклиран скрап след консумация. Претопяването на алуминий изисква само 5% от необходимата енергия за получаване на първичния метал. Следователно, колкото по-високо е рециклираното съдържание на скрап след консумация, толкова по-добре е за околната среда, като същевременно се поддържа висококачествен алуминий. Само година след старта на проекта, повече от 100 големи строителни обекта в световен мащаб работят с нисковъглероден алуминий Hydro CIRCAL.
Как телекомуникационни компании се стремят към неутралитет
Телекомуникационната компания Telefónica се стреми да постигне нулеви емисии на основните си пазари до 2025 г. Telefónica се ангажира да намали енергийното си потребление с 90% на единица трафик през 2025 г. спрямо 2015 г., както и да използва възобновяема енергия на 100% като насърчава развитието на възобновяемите източници на енергия. Целта на компанията е да намали емисиите на CO2 в своята верига за създаване на стойност с 39% през 2025 г. и да достигне до нула нетни емисии през 2040 г. С умните решения за своите клиенти, компанията се стреми да намали собствения отпечатък с 5 милиона тона CO2 през 2025 година. В рамките на програмата за енергийна ефективност Telefónica“s Energy, през 2019 г. компанията е провела 189 инициативи в своите мрежи и офиси, с което успява да спести 313 GWh. През 2019 г. е намалила консумацията на енергия със 72% на единица трафик спрямо 2015г. Благодарение на своя план за ВЕИ, 81,6% от енергийната консумация на компанията в световен мащаб идва от ВЕИ и 100% от операциите в Испания, Великобритания, Германия и Бразилия), което е еквивалентно на средногодишното потребление от 1 325 000 домакинства. По този начин Telefónica е предотвратила повече от един милион CO2 емисии в атмосферата.