Автор: доц. д-р Теодор Дечев
Тук представяме на всички заинтересувани изследователи и читатели, значителна част от базите данни, предоставени в книгата „България в мозайката на глобалните неравенства“ с автор Теодор Дечев.
Тези бази данни са използвани при разработването на „Анализ на неравенствата в образованието и отражението им върху пазара на труда в България. Решения за пренастройване на образователната система към приложимост на знанията и формиране на социални умения“, на Икономическия и социален съвет на Република България.
Представените на заинтересуваните изследователи данни са групирани в три файла:
Тук са представени данни за: Коефициента на Джини за България преди и след плащане на данъци; Дела от доходите на най-богатите 10 % от населението за България преди и след плащане на данъци; Дела от доходите на най-богатите 1 % от населението за България преди и след плащане на данъци; Дела от доходите на най-богатите 0,1 % от населението за България преди и след плащане на данъци; Дела от доходите на най-бедните 50 % от населението за България преди и след плащане на данъци; Съотношението „Палма“ за България преди и след плащане на данъци.
Данните за описаните параметри ПРЕДИ плащане на данъци са за периода 1980 – 2019 година. Данните за описаните параметри ПРЕДИ плащане на данъци са за периода 1992 – 2021 година.
Предоставени са аналогични данни за същите параметри за целия свят и за Европейския съюз като цяло, но само за случая ПРЕДИ плащане на данъци. Дадени са и таблици със сравнения между параметрите за България, света и Европейския съюз. Това са съответно таблиците с номера от № 1 до № 32 включително.
За изработването на таблиците са използвани данни от:
World Inequality Database (WID.world) – Incomes before tax (2023);
World Bank Poverty and Inequality Platform – Incomes after tax or consumption (2024), (Виж: https://ourworldindata.org/economic-inequality ) , като и едните и другите са сравнени с данните от Eurostat.
Данни за коефициента на Джини за образованието в периода от 1950 до 2010 година в табличен вид за 129 държави от цели свят, включително и България. Това са съответно таблиците с номера от № 33 до № 43 включително.
Таблиците са изготвени, като е използвана базата данни, представена в: Ziesemer, Thomas, Gini Coefficients of Education for 146 Countries, 1950-2010, Maastricht University, Maastricht UMC+, 2016,
https://cris.maastrichtuniversity.nl/en/publications/gini-coefficients-of-education-for-146-countries-1950-2010 ; https://cris.maastrichtuniversity.nl/ws/portalfiles/portal/11256785/5886253.pdf
В този файл са дадени 60 диаграми, които илюстрират и визуализират данните от предишните два файла с числените данни.
Данните за имуществените неравенства са илюстрирани с диаграмите с номера от № 1 до № 43 включително.
Данните за размера на коефициента на Джини за образованието по държави са илюстрирани с диаграми с номера № 44 до № 60 включително.
Диаграмите са изработени от инж. Емил Рогов, експерт на Икономическия и социален съвет на Р. България (ИСС) при разработването на „Анализ на неравенствата в образованието и отражението им върху пазара на труда в България. Решения за пренастройване на образователната система към приложимост на знанията и формиране на социални умения“.