Коментар на изпълнителния директор на ИнУИР доц. д-р Теодор Дечев за Economy.bg относно предвидените догодина увеличения на минималната работна заплата от 510 лв. на 560 лв. и  на максималния осигурителен праг на 3 хил. лв.

Ние винаги сме критикували немотивираното и волунтаристично увеличаване на минималната заплата. В дадения случай то, един път, не е мотивирано с никакви сериозни аргументи. Втори път, не може да очакваме никакви добри ефекти от него. Обикновено увеличаването на минималната заплата води до загуба на известен брой работни места сред най-неквалифицираните. Сега вероятно идеолозите на увеличаването на минималната заплата разчитат на това, че има такъв дефицит на кадри, че просто не достигат хората, та може би няма да има чак такъв негативен ефект, както при предишни увеличения. Разбира се, това е направено в съответствие със средносрочната бюджетна прогноза, която, разбира се, не е съгласувана със социалните партньори.

И когато и ние, и синдикатите поставихме въпроса за необходимостта да се съгласува, да се гледа в НСТС, получихме доста неучтив отговор от Министерство на финансите. Но така или иначе ефектът от това хаотично вдигане на минималната работна заплата не може да бъде добър. Единственото, което може да го тушира, е повсеместната липса на всякакви човешки ресурси. То е и неетично, защото се прави буквално в 12 без 5, преди да доживеем до подписването на тристранно споразумение между работодателите, синдикатите и държавата за въвеждане на механизъм за договаряне на минималната заплата. Но отсега наблюдаваме опитите на държавата да ни постави пред свършен факт, т.е. тя да си залага в средносрочната бюджетна прогноза една минимална заплата и после да ни съобщава, че едва ли не трябва да я договорим. Такива неща мисля, че се въртят в главите на много водещи администратори в държавата.

Има движение в две посоки. Едното движение е въобще по създаването на механизъм за договаряне на минималната работна заплата на национално ниво. При всяко положение е по-добре тя да се договаря, отколкото някой да я определя според личното си вдъхновение, седейки зад бюро и гледайки в точка на екрана на компютъра си. Но по принцип ние винаги сме изтъквали, че логичното и нормалното е да се договарят минимални заплати по икономически дейности и на база на тия договорки да кристализира националната минимална заплата. Защото, ако се договаря така по вдъхновение на национално равнище, напълно възможно е да притиснем някои отрасли с относително висока национална минимална заплата. Веднага мога да назова тия отрасли: частен охранителен сектор, шивашка индустрия, текстилна индустрия, цялата лека промишленост, които са притискани от международната конюнктура – това, че се съревноваваме с държави производители като Бангладеш и Камбоджа, а не със страни от Европейския съюз.