Д-р Милена Ангелова, член на УС на Института за устойчиво икономическо развитие (ИнУИР) участва в дискусията „Адекватни и справедливи минимални заплати – определяне на курса за силна социална Европа“. Събитието се проведе на 11 ноември 2021 г. и бе организирано от евродепутата Денис Радтке непосредствено преди гласуването на доклада на Европейския парламент в Комитета по заетост. Ключов говорител беше комисарят по заетост Шмид. Участваха над 100 представители на ЕК, евродепутати, както и представители на синдикални и бизнес организации на европейско ниво.

От името на работодателите в Европейския икономически и социален комитет, д-р Милена Ангелова призова за балансиран подход по отношение на Директивата за определяне на МРЗ. „Минималната работна заплата трябва да се ръководи от икономическата реалност във всяка страна членка на Европейския съюз, а не да бъде определяна от директива – без да са отчетени икономическите фактори, които влияят върху икономиката и предприятията“, подчерта тя. „При формирането на минималните заплати задължително трябва да се отчита и въздействието им върху заетостта, конкурентоспособността, производителността и макроикономическото търсене… Всяка промяна на нивото на МРЗ, без да са взети предвид националните характеристики и възможностите на икономиката, би могла да окаже отрицателно въздействие върху заетостта, особено на младите хора и нискоквалифицираните работници, както и да доведе до увеличаване на сивия сектор. Вместо да определя изисквания, директивата трябва да предоставя рамка, която да бъде приспособена към националното законодателство на всяка страна“.

Според д-р Ангелова, всички бъдещи усилия на ЕК трябва да бъдат насочени към укрепване на колективното трудово договаряне, което би допринесло за по-справедливо заплащане, без да се поставят обвързващи изисквания за това, и като се отчита автономията на националните социални партньори по отношение на процесите на определяне на заплатите на база на релевантни критерии за всяка страна.

Таблици: МРЗ в евро за страните от Центр. и Изт. Европа за периода 1999 – 2007; МРЗ в евро за страните от Центр. и Изт. Европа за периода 2008 – 2020: Съотношение МРЗ/БВП per capita за 2020 г.

По време на дискусията д-р Ангелова заяви, че работодателите не подкрепят поставянето дори на препоръчителни референтни стойности, на основа на които държавите членки да оценяват адекватността на минималната заплата. Работните заплати, дори и минимални, представляват заплащане за изработено време и трябва да бъдат определяни на основа на икономическите показатели в съответната държава, регион или сектор, основани на икономическите фактори – и да не утежняват ситуацията за пострадалите вече компании, особено МСП. По думите ѝ Европейската комисия и другите отговорни институции трябва да преразгледат своите законодателни намерения, като вместо Директива определят рамката посредством препоръка на Съвета, за да предотвратят излагането на държавите членки и бизнеса на несигурност във времена на икономическа криза и да им позволят да се възстановяват, така че увеличението на заплатите да дойде като естествен резултат от икономическото съживяване.

По-рано същия ден в интервю за „Bloomberg TV Bulgaria“ д-р Милена Ангелова предупреди, че в сегашната ситуация, когато цели сектори от икономиката ни бяха затворени принудително, вследствие на пандемията, а работниците в тях трябваше да се преквалифицират през много затруднения и на ръба на оцеляването, нереалистичното увеличение на МРЗ може да доведе до това редица предприятия да се затворят и да се окажем в ситуация на структурен проблем в икономиката. „Макроикономическата стабилност в България не бива да бъде подлагана на изпитания“, подчерта тя.

Наистина, според последни статистически данни, разходите за труд нарастват на основа на второто тримесечие на 2020 спрямо второто тримесечие на 2021 г. Ръстът за индустрията е едва 1,7% – и ако се повишат разходите за МРЗ над това равнище, ще има цели сектори, в които минималната работна заплата ще изпреварва разходите за труд. Това може да постави почти половината от българските работници в ситуация, в която работодателите ще трябва да избират между това дали да уволнят част от служителите си, или да преустановят производството.

Таблици: МРЗ в евро за страните от „Стара“ Европа за периода 1999 – 2007; МРЗ в евро за страните от „Стара“ Европа за периода 2008 – 2021: Съотношение МРЗ/БВП per capita за 2020 г.

Синдикатите и работодателите засега не успяват да постигнат съгласие за ръста на МРЗ в България. Както всяка есен, целта на работодателите е да убедят партньорите си в социалния диалог МРЗ да се договаря по браншове и по професионални равнища в техните рамки. Доказано е, че този подход работи по-добре от административното определяне на МРЗ, тъй като в страните с договорена работна заплата между синдикати и работодатели тя е с 60% по-висока, в сравнение с останалите държави. В половината държави от ЕС МРЗ се определя въз основа на тристранен диалог, а в останалата част – административно.

Друга причина за несъгласието са нереалните икономически разчети. Както се вижда от приложените таблици, темпът на нарастване на работната заплата в България и съотношението МРЗ към брутен вътрешен продукт (БВП) на глава от населението у нас са най-високи в цяла Европа.

Д-р Милена Ангелова счита за необходимо да се създаде благоприятна среда в държавите членки на ЕС за развитие на социалния диалог – и това да подкрепи договарянето на минимални работни заплати по сектори, където нещата ще са много по-реалистични, тъй като между секторите има съществени и големи различия. „Като работодатели ние се борим за ръст на всички доходи, не само на минималните и нискоквалифицираните. Устойчив ръст на средната работна заплата (СРЗ) ни е нужен. А той се постига с ръст на икономиката“, обобщава тя. „Позицията на работодателите е, че МРЗ трябва да се договаря между браншовите организации на работодатели и синдикати по икономически дейности. Т.е. да има различни МРЗ за различните икономически дейности“.

Още данни и факти по темата за МРЗ ще намерите в приложените таблици:

Някои пояснения:

  • В таблица 1, третата колона от дясно на ляво. Общият разход за труд в индустрията е нараснал едва с 1,7 % (без мярката „60/40“). Синдикатите предлагат 17,5% ръст на МРЗ;
  • 6,7 % общ ръст се получава главно за сметка на големия (и несправедлив при криза) ръст в бюджетната сфера. Ръстът на СРЗ от 12% в частния сектор, се получава за сметка на съкратените с ниски доходи. Показателен е ръстът на разходите за труд в индустрията – 1,7% за Q2`21 към Q2`20;
  • За България, ако отчетем съществуването на „класовете“ 1,1 х (МРЗ / БВП) = 1,1 х 0,5866 = 0,6453. По този начин, ние излизаме безапелационно на първо място. Ако не се отчитат „класовете“,  сме на трето място след Румъния, Испания и Франция, при това с малка разлика;
  • Като типология, съотношението МРЗ/БВП за България се отнася за „Стара Европа“, а не за „Нова Европа“, колкото и парадоксално да звучи това;
  • БВП per capita е изчислен за един месец по данни на Евростат. Таблиците са съставени по данни на Евростат. Данните за 2021 г., са към 29 септември 2021 г.